Този мост е строен някога по заповед на Мустафа паша, който бил управител на днешния Свиленград и цялата област. За хаир на душата си решил да направи мост на река Марица.
Мостът бил строен от български майстори и няколко хиляди души работници. Хоросанът бил правен с яйца, събирани от населението на цяла Тракия.
Пашата похарчил много пари – четиристотин кесии алтъни, и мостът станал един от най-хубавите и здрави мостове в цяла Европа.
Когато мостът бил завършен, турският султан, който прекарвал лятно време в одринската си резиденция, отишъл да го види. Той бил чувал да говорят хората за красотата и здравината му. Като видял красивия мост, султанът поискал да го купи за своя хаир и предложил на Мустафа паша похарчените четиристотин кесии алтъни.
Смутил се Мустафа паша, той много се гордеел с този мост, но не искал да огорчи султана. Затова помолил султана да го остави да размисли още едно денонощие. Султанът се съгласил.
Прибрал се Мустафа паша в конака си и се отдал на тежък размисъл. Един ден и една нощ не мигнал и решил да не продава моста. Но се страхувал от султана, че ще му го отнеме против волята, и затова се отровил.
Като чул за това султанът, се ядосал и проклел всеки, който се осмели пръв да мине през новия мост.
Уплашили с хората. Само бащата на Мустафа не изплашил и тръгнал по моста. Минал на другия бряг. Той вече бил изгубил детето си, но развалил султанската клетва.
Мостът стои и днес над реката, но никой не знае името на майстора му.