Някога живяла една красива девойка, казвала се Камена. Била умна и добра, много момци я искали.
Веднъж Камена отишла с другарките си на извора край селото за вода. Смели се момите, напълнили белите менци с изворна вода и поели по пътеката към село. Било по обед, та бързали да занесат вода на морните си родители. Най-отпред вървяла Камена, а кръшната й снага се огъвала под тежестта на пълните менци.
Изведнъж към тях се спуснала като тъмен облак конница. Турски войници карали конете си на водопой. Водел ги Ахмед бей. Видял Камена и я пожелал за харема си. Заговорил я. Предложил злато, бисери, охолство, но момата отказала да замени свободата си за имане.
Ядосал се беят и наредил да я грабнат насила. Скочили от конете някои от войниците, други се спуснали да завардят побягналата мома.
В този момент от храсталака изскочил един момък с дебела тояга в ръце. Казвал се Драган. Силен бил, дръзко се изправил срещу войниците и стиснал тоягата. И Ахмед бей се стъписал от омразата, която извирала от очите на момъка. Разбрал, че със сила я го победят, я не. Лукав бил турчинът и кротко рекъл:
- Твоя изгора ли е момата?
Момъкът замълчал. Тогава Ахмед бей похвалил силата му и предложил да му плати 1000 жълтица, а той да не му пречи да вземе красавицата.
Драган гордо отказал и заявил, че Камена е като птиците, трябва да живее свободна, сама да си избере любим, челяд да отгледат заедно.
Докато говорели, хитрият бей дал знак на войската си. Нахвърлили се всички върху момъка и го съборили на земята, вързали яките му ръце, хвърлили надалече тоягата му. Повели момъка към скалите и му отрязали главата. Щом главата му паднала долу, от земята бликнала много вода. Бързо се появило езеро.
Камена тръгнала да търси любимия си и стигнала до езерото. Напила се със студена вода и продължила да обикаля из гори и планини. Никой повече не чул за нея нищо.
Хората нарекли извора Драгавец, а потока и бреговете му Каменица.
Хората разправят легендата, че белите камъни покрай потока са стъпките на Камена, която още търси момъка, а изворът не пресъхва, защото Драган дава знак на девойката да го намери.
Веднъж Камена отишла с другарките си на извора край селото за вода. Смели се момите, напълнили белите менци с изворна вода и поели по пътеката към село. Било по обед, та бързали да занесат вода на морните си родители. Най-отпред вървяла Камена, а кръшната й снага се огъвала под тежестта на пълните менци.
Изведнъж към тях се спуснала като тъмен облак конница. Турски войници карали конете си на водопой. Водел ги Ахмед бей. Видял Камена и я пожелал за харема си. Заговорил я. Предложил злато, бисери, охолство, но момата отказала да замени свободата си за имане.
Ядосал се беят и наредил да я грабнат насила. Скочили от конете някои от войниците, други се спуснали да завардят побягналата мома.
В този момент от храсталака изскочил един момък с дебела тояга в ръце. Казвал се Драган. Силен бил, дръзко се изправил срещу войниците и стиснал тоягата. И Ахмед бей се стъписал от омразата, която извирала от очите на момъка. Разбрал, че със сила я го победят, я не. Лукав бил турчинът и кротко рекъл:
- Твоя изгора ли е момата?
Момъкът замълчал. Тогава Ахмед бей похвалил силата му и предложил да му плати 1000 жълтица, а той да не му пречи да вземе красавицата.
Драган гордо отказал и заявил, че Камена е като птиците, трябва да живее свободна, сама да си избере любим, челяд да отгледат заедно.
Докато говорели, хитрият бей дал знак на войската си. Нахвърлили се всички върху момъка и го съборили на земята, вързали яките му ръце, хвърлили надалече тоягата му. Повели момъка към скалите и му отрязали главата. Щом главата му паднала долу, от земята бликнала много вода. Бързо се появило езеро.
Камена тръгнала да търси любимия си и стигнала до езерото. Напила се със студена вода и продължила да обикаля из гори и планини. Никой повече не чул за нея нищо.
Хората нарекли извора Драгавец, а потока и бреговете му Каменица.
Хората разправят легендата, че белите камъни покрай потока са стъпките на Камена, която още търси момъка, а изворът не пресъхва, защото Драган дава знак на девойката да го намери.